Български

1. Преди събитието

Основното ми заболяване е фамилна полипоза. Тя причини 7-килограмов дезмоиден тумор в корема ми, който беше отстранен при операция на 21.01.2010. Операцията причини мезентериална тромбоза и отстраняване на червата на 22.01.2010. Прекарах около месец в медикаментозно причинена кома, и още около година в болница в борба за живота си.

Точно преди събитието, имах необичайни видения - когато затворех очи, попадах на необичайни места, непознати, но винаги едни и същи.

2. Самото събитие: попаднах на място без време, без граници, без разделение на сетивата. Усещане, че няма време, за различен тип пространство. Цялото място е тъмносиньо, и едновременно светло, "светъл мрак".

Разговори без думи със същества, които приличат на кълбо облак. Усещане за различен тип комуникация - знанието пристига при теб без да има време в което комуникацията се случва. Това усещане е, всъщност, най-яркият ми спомен. Усещане за добри намерения.

Нямам спомен как се озовах там.

Имах избор. Или да се върна на земята, със знанието че ще пътувам с едно момче, за което последствие се ожених и разведох.

Или да стана ангел с жълти и лилави (индиго?) пера. По това време от живота си носех дрехи с тези цветове.

Казаха ми какво ще ми се случи в бъдещето. Считам, че собствената ми интерпретация на техните думи не е никак точна, обаче. Освен това, оставен ми е избор. Казаха, че ще се видим след 3 (каквото и да означава). Там време не съществува, но след като се върнах, това 3 породи големи страхове у мен.

3. След събитието:

Оцелях много трудно. Прекарах почти цяла година в болница на тотално парентерално хранене. Станах първия български пациент оцелял практически без черва по този начин. В един момент бях 35 кг и докторите ми не даваха шансове. Приятелите ми организираха благотворителна кампания за да съберат средства за лечението ми. От 2010 до 2014 имаше два неуспешни опита да се подобри състоянието ми, един в Бостън, САЩ и втори в Италия. В крайна сметка, преместих се да живея в Кеймбридж, Англия, и бях трансплантирана там. Здравните ми проблеми не приключиха с трансплантацията. От 2010 до сега, 2022, съм била с пряка и голяма опасност за живота 7-8 пъти.

Знанието продължава да се връща след като се завърнах. Хем се връщаш и вече го имаш това знание, хем продължава да ти се открива. Получавам знание - спонтанно, необосновано. Понякога животът ми зависи от това знание; понякога са привидно малки неща. Заселва се в мен и зная, че нещо е редно да бъде направено, без да зная защо и как. Просто зная какво трябва да стане. С усещането, че някой ме пази отгоре. Съпругът ми изпитва подобно усещане и често участва в тези "действия".

Зная, че имам връзка с онзи свят. Зная, че ако попитам, ще ми се даде отгоре по някакъв начин. Но не винаги искам да питам, по някаква причина. Зная, че не е редно да питам. Може и да не съм права.